Абстракции от Света гора и голи тела от натура
В столичната изложба „ Арте “ откри галерия един от най-популярните съвременни български художници, Свилен Блажев. Изложбата е озаглавена „ Натура “, като това разбиране е употребявано по едно и също време в няколко от смислите си: природа, естество, характер…
През последните години Свилен Блажев често рисува пейзажи и върви до Атон по няколко пъти годишно. Но през 2020-а коронавирусът промени много креативен проекти, като в някои случаи беше спънка, а в други прекъсна рутината и даде късмет на артистите да опитат нещо ново. За Блажев новото е енкаустиката - макар че, строго видяно, той я преоткрива преди пандемията.
На виртуалното разкриване на изложбата той описа, че се е срещнал с тази антична техника на изобразяване още като студент. Но наскоро се сетил още веднъж за нея. Най-ранните непокътнати на картини, основани с енкаустика, са отпреди 2000 години. Това са фамозните са Фаюмски живописни погребални портрети, прикрепени към мумии, открити през XIX век в либийската пустиня. Същата техника употребява и Теодор Ушев за кино лентата си „ Физика на тъгата “
„ Прекарах 2020 година в ателието – без да пътувам и без да се срещам с доста хора. За една година нарисувах 27 картини в техниката Енкаустика (уникална и магична), тя ме върна доста години обратно във Времето....! Изградих тази изложбата върху отношението и любовта ми към „ Натурата “. Тя е най-великата учителка за художника и вероятно Вечна! “, казва Свилен Блажев.
Художникът се показва с работи в два жанра и измежду тях няма портрети. Има няколко голи тела (без лица), рисувани, както може би се досещате, от натура, и повече пейзажи. В пейзажите има конфликти и приятелска срещи между други две натури — склонният към абстракции темперамент на художника и природата на Света гора. За благополучие ателието му в Кюстендил било цялостно с рисунки и скици от самостоятелната монашеска общественост и невъзможността да пътува не му е попречила да се върне на обичаното място, въпреки и единствено посредством картините си.
В тях художникът гради форми с огромни цветни петна нажежено оранжево, жълто и алено, от време на време разхлажда гамата с изумрудено зелено и трептящо лазурно синьо. Колоритът е динамичен и дръзновен, фактурата е богата, с наслоявания, тук-там с издраскани следи от линии и други графични похвати. Някои от ярките форми подсказват камбанария, други прилича на самотен лилав кипарис, или остарял надгробен монумент в манастирски двор. Ако ги съпоставим с пейзажите от отпреди 4-5 години, новите картини към този момент са на границата сред реализма и нереалното изкуство.
Изложбата на Свилен Блажев ще остане в изложба Арте до 13 март.
През последните години Свилен Блажев често рисува пейзажи и върви до Атон по няколко пъти годишно. Но през 2020-а коронавирусът промени много креативен проекти, като в някои случаи беше спънка, а в други прекъсна рутината и даде късмет на артистите да опитат нещо ново. За Блажев новото е енкаустиката - макар че, строго видяно, той я преоткрива преди пандемията.
На виртуалното разкриване на изложбата той описа, че се е срещнал с тази антична техника на изобразяване още като студент. Но наскоро се сетил още веднъж за нея. Най-ранните непокътнати на картини, основани с енкаустика, са отпреди 2000 години. Това са фамозните са Фаюмски живописни погребални портрети, прикрепени към мумии, открити през XIX век в либийската пустиня. Същата техника употребява и Теодор Ушев за кино лентата си „ Физика на тъгата “
„ Прекарах 2020 година в ателието – без да пътувам и без да се срещам с доста хора. За една година нарисувах 27 картини в техниката Енкаустика (уникална и магична), тя ме върна доста години обратно във Времето....! Изградих тази изложбата върху отношението и любовта ми към „ Натурата “. Тя е най-великата учителка за художника и вероятно Вечна! “, казва Свилен Блажев.
Художникът се показва с работи в два жанра и измежду тях няма портрети. Има няколко голи тела (без лица), рисувани, както може би се досещате, от натура, и повече пейзажи. В пейзажите има конфликти и приятелска срещи между други две натури — склонният към абстракции темперамент на художника и природата на Света гора. За благополучие ателието му в Кюстендил било цялостно с рисунки и скици от самостоятелната монашеска общественост и невъзможността да пътува не му е попречила да се върне на обичаното място, въпреки и единствено посредством картините си.
В тях художникът гради форми с огромни цветни петна нажежено оранжево, жълто и алено, от време на време разхлажда гамата с изумрудено зелено и трептящо лазурно синьо. Колоритът е динамичен и дръзновен, фактурата е богата, с наслоявания, тук-там с издраскани следи от линии и други графични похвати. Някои от ярките форми подсказват камбанария, други прилича на самотен лилав кипарис, или остарял надгробен монумент в манастирски двор. Ако ги съпоставим с пейзажите от отпреди 4-5 години, новите картини към този момент са на границата сред реализма и нереалното изкуство.
Изложбата на Свилен Блажев ще остане в изложба Арте до 13 март.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ